Nov 23, 2007, 8:49 AM

Голата истина

  Poetry » Civic
1.3K 0 3

Защо ли някак е различно, когато чуеш пак лъжа?

Преди от болка си умирал, а сега не ти и пука за това.

Не ти и прави впечатление, когато някой ти говори зад гърба.

Завиждат и злобеят всички. Вече никой не помага ей така,

а само гледа те във джоба - да свие някой лев, да е на кяр*,

да сипе в чашата ти капчица отрова, да те разкъса като хищен звяр.

Такъв е днес животът, драги ми приятелю. А казват - щял да става по-добър.

Не вярвам аз това да стане някога, защото всеки носи във душата си сатър.

 

*** 

*кяр - полза, изгода

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...