23 нояб. 2007 г., 08:49

Голата истина

1.3K 0 3

Защо ли някак е различно, когато чуеш пак лъжа?

Преди от болка си умирал, а сега не ти и пука за това.

Не ти и прави впечатление, когато някой ти говори зад гърба.

Завиждат и злобеят всички. Вече никой не помага ей така,

а само гледа те във джоба - да свие някой лев, да е на кяр*,

да сипе в чашата ти капчица отрова, да те разкъса като хищен звяр.

Такъв е днес животът, драги ми приятелю. А казват - щял да става по-добър.

Не вярвам аз това да стане някога, защото всеки носи във душата си сатър.

 

*** 

*кяр - полза, изгода

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...