16 jul 2009, 14:25

Голгота

  Poesía
735 0 14

Кога ли бе?

Гореше знойно лято...

А днес

вихрушка трънена ме мята.

На кол!

Между Небето и Земята!

А в мислите ми

скита празен вятър.

 

Оглозган е животът ми.

До кокал!

Свирепо псе -

пред сянката ми тича!

Оръфан, болен лъч,

до кости мокър -

през облак свъсен

хилаво наднича.

 

Живот-мъртвило!

В прашна колесница -

раздавам обич.

Срещам непощада.

Подай ми,

Боже,

своята десница!

Срещни Душата ми -

на път към Ада!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Никол! Благодаря, Маги!И аз се радвам, че сте ме открили...
    Така и аз ви открих...Страшно много стихове тук...Не всичко смогвам да прегледам...Поздрави!
  • чудесна поетеса...
    радвам се, че открих стиховете ти...поезия.
  • силен, разтърсващ стих...поздрав !
  • Благодаря за признанието, Таня! Поздрави!
  • Чудесно е!
    Защо ли съм ги пропуснала тези прекрасни стихове!
    Но ще наваксам!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...