Голгота
Кога ли бе?
Гореше знойно лято...
А днес
вихрушка трънена ме мята.
На кол!
Между Небето и Земята!
А в мислите ми
скита празен вятър.
Оглозган е животът ми.
До кокал!
Свирепо псе -
пред сянката ми тича!
Оръфан, болен лъч,
до кости мокър -
през облак свъсен
хилаво наднича.
Живот-мъртвило!
В прашна колесница -
раздавам обич.
Срещам непощада.
Подай ми,
Боже,
своята десница!
Срещни Душата ми -
на път към Ада!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
