Кога ли бе?
Гореше знойно лято...
А днес
вихрушка трънена ме мята.
На кол!
Между Небето и Земята!
А в мислите ми
скита празен вятър.
Оглозган е животът ми.
До кокал!
Свирепо псе -
пред сянката ми тича!
Оръфан, болен лъч,
до кости мокър -
през облак свъсен
хилаво наднича.
Живот-мъртвило!
В прашна колесница -
раздавам обич.
Срещам непощада.
Подай ми,
Боже,
своята десница!
Срещни Душата ми -
на път към Ада!
© Донка Василева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
