Кога ли бе?
Гореше знойно лято...
А днес
вихрушка трънена ме мята.
На кол!
Между Небето и Земята!
А в мислите ми
скита празен вятър.
Оглозган е животът ми.
До кокал!
Свирепо псе -
пред сянката ми тича!
Оръфан, болен лъч,
до кости мокър -
през облак свъсен
хилаво наднича.
Живот-мъртвило!
В прашна колесница -
раздавам обич.
Срещам непощада.
Подай ми,
Боже,
своята десница!
Срещни Душата ми -
на път към Ада!
© Донка Василева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
