Голгота
Кога ли бе?
Гореше знойно лято...
А днес
вихрушка трънена ме мята.
На кол!
Между Небето и Земята!
А в мислите ми
скита празен вятър.
Оглозган е животът ми.
До кокал!
Свирепо псе -
пред сянката ми тича!
Оръфан, болен лъч,
до кости мокър -
през облак свъсен
хилаво наднича.
Живот-мъртвило!
В прашна колесница -
раздавам обич.
Срещам непощада.
Подай ми,
Боже,
своята десница!
Срещни Душата ми -
на път към Ада!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
