14 mar 2010, 19:18

Голгота

  Poesía » Otra
738 0 10

Вървя
по стръмната пътека
към черепа Адамов,
към върха
пристъпвам боса,
бавно и полека -
чистилището търся
на греха.
А там,
на кръста ,
Неговото тяло
кърви
и стича се
кръвта по склона,
пречиства
мръсното до бяло.
Човек,
а не икона,
спасява целия 
човешки род,
от минали падения
и грехове
превърнат в стадо -
не народ,
покорно свит
в своите си страхове.

 

 

 

"Стичайки се по хълма (респективно черепа на Адам), Христовата кръв трябва да измие телесно Адам и в негово лице символично - цялото човечество от греха."

Справка:http://bg.wikipedia.org

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите коментари и разбирането!
  • Благодаря на Бог за Христовата жертва! И на теб, че се осмели да посветиш стих на нашия Спасител и да ни припомниш за Него.
  • Човек!
    Много силно!
  • Хм... Ей там сме равни всички... И по-добре да нямаш много нули в сметката, че лошо! Поздрав за стиха!
  • Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...