Mar 14, 2010, 7:18 PM

Голгота 

  Poetry » Other
518 0 10

Вървя
по стръмната пътека
към черепа Адамов,
към върха
пристъпвам боса,
бавно и полека -
чистилището търся
на греха.
А там,
на кръста ,
Неговото тяло
кърви
и стича се
кръвта по склона,
пречиства
мръсното до бяло.
Човек,
а не икона,
спасява целия 
човешки род,
от минали падения
и грехове
превърнат в стадо -
не народ,
покорно свит
в своите си страхове.

 

 

 

"Стичайки се по хълма (респективно черепа на Адам), Христовата кръв трябва да измие телесно Адам и в негово лице символично - цялото човечество от греха."

Справка:http://bg.wikipedia.org

© Валка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за хубавите коментари и разбирането!
  • Благодаря на Бог за Христовата жертва! И на теб, че се осмели да посветиш стих на нашия Спасител и да ни припомниш за Него.
  • Човек!
    Много силно!
  • Хм... Ей там сме равни всички... И по-добре да нямаш много нули в сметката, че лошо! Поздрав за стиха!
  • Поздрав!
  • великолепно...
    Браво, Валка!
  • много силно...поздрав !
  • Благодаря ви!
    Светъл ден за вас!
  • "Човек,
    а не икона,
    спасява целия
    човешки род,..."
    Поздрав!
  • Прекрасно разказваш, Валка!
    Дано повече хора прочетат...и приемат поуката!!!
    Поздрави!
Random works
: ??:??