Mar 14, 2010, 7:18 PM

Голгота

  Poetry » Other
737 0 10

Вървя
по стръмната пътека
към черепа Адамов,
към върха
пристъпвам боса,
бавно и полека -
чистилището търся
на греха.
А там,
на кръста ,
Неговото тяло
кърви
и стича се
кръвта по склона,
пречиства
мръсното до бяло.
Човек,
а не икона,
спасява целия 
човешки род,
от минали падения
и грехове
превърнат в стадо -
не народ,
покорно свит
в своите си страхове.

 

 

 

"Стичайки се по хълма (респективно черепа на Адам), Христовата кръв трябва да измие телесно Адам и в негово лице символично - цялото човечество от греха."

Справка:http://bg.wikipedia.org

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за хубавите коментари и разбирането!
  • Благодаря на Бог за Христовата жертва! И на теб, че се осмели да посветиш стих на нашия Спасител и да ни припомниш за Него.
  • Човек!
    Много силно!
  • Хм... Ей там сме равни всички... И по-добре да нямаш много нули в сметката, че лошо! Поздрав за стиха!
  • Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...