30 oct 2014, 0:06

Голота

743 0 2

Кожата ми се oбели 
останах само по тъга - 
копнежи занемели.

 

Само исках да те вкуся, 
керосина да отпия. 
Мисли да изтрия.

 

Ала клечката ми драсна. 
Безмилостно и властно. 
Не успях да го надрасна.

 

А когато падна мрака 

и бяхме в тъмното сами, 
седнах там, за да те чакам.

 

Угаснаха всички звезди. 
Топлината си отиде.
Пламъкът се разми почти.

 

Атом не помръдваше дори.
Голям Взрив имаше за миг.
И след него тук беше ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малката смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много
  • Страховита мощ!Ярки и изключително силни метафори!Чак ме болеше, докато го четях!А финалът ме изуми, не го очаквах и много се зарадвах!
    Това е страхотна поезия!Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...