Кожата ми се oбели
останах само по тъга -
копнежи занемели.
Само исках да те вкуся,
керосина да отпия.
Мисли да изтрия.
Ала клечката ми драсна.
Безмилостно и властно.
Не успях да го надрасна.
А когато падна мрака
и бяхме в тъмното сами,
седнах там, за да те чакам.
Угаснаха всички звезди.
Топлината си отиде.
Пламъкът се разми почти.
Атом не помръдваше дори.
Голям Взрив имаше за миг.
И след него тук беше ти.
© Малката смърт All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
