Кожата ми се oбели
останах само по тъга -
копнежи занемели.
Само исках да те вкуся,
керосина да отпия.
Мисли да изтрия.
Ала клечката ми драсна.
Безмилостно и властно.
Не успях да го надрасна.
А когато падна мрака
и бяхме в тъмното сами,
седнах там, за да те чакам.
Угаснаха всички звезди.
Топлината си отиде.
Пламъкът се разми почти.
Атом не помръдваше дори.
Голям Взрив имаше за миг.
И след него тук беше ти.
© Малката смърт All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
