Кожата ми се oбели
останах само по тъга -
копнежи занемели.
Само исках да те вкуся,
керосина да отпия.
Мисли да изтрия.
Ала клечката ми драсна.
Безмилостно и властно.
Не успях да го надрасна.
А когато падна мрака
и бяхме в тъмното сами,
седнах там, за да те чакам.
Угаснаха всички звезди.
Топлината си отиде.
Пламъкът се разми почти.
Атом не помръдваше дори.
Голям Взрив имаше за миг.
И след него тук беше ти.
© Малката смърт All rights reserved.