30.10.2014 г., 0:06

Голота

739 0 2

Кожата ми се oбели 
останах само по тъга - 
копнежи занемели.

 

Само исках да те вкуся, 
керосина да отпия. 
Мисли да изтрия.

 

Ала клечката ми драсна. 
Безмилостно и властно. 
Не успях да го надрасна.

 

А когато падна мрака 

и бяхме в тъмното сами, 
седнах там, за да те чакам.

 

Угаснаха всички звезди. 
Топлината си отиде.
Пламъкът се разми почти.

 

Атом не помръдваше дори.
Голям Взрив имаше за миг.
И след него тук беше ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малката смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря много
  • Страховита мощ!Ярки и изключително силни метафори!Чак ме болеше, докато го четях!А финалът ме изуми, не го очаквах и много се зарадвах!
    Това е страхотна поезия!Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...