30.10.2014 г., 0:06 ч.

Голота 

  Поезия » Любовна
516 0 2

Кожата ми се oбели 
останах само по тъга - 
копнежи занемели.

 

Само исках да те вкуся, 
керосина да отпия. 
Мисли да изтрия.

 

Ала клечката ми драсна. 
Безмилостно и властно. 
Не успях да го надрасна.

 

А когато падна мрака 

и бяхме в тъмното сами, 
седнах там, за да те чакам.

 

Угаснаха всички звезди. 
Топлината си отиде.
Пламъкът се разми почти.

 

Атом не помръдваше дори.
Голям Взрив имаше за миг.
И след него тук беше ти.

© Малката смърт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много
  • Страховита мощ!Ярки и изключително силни метафори!Чак ме болеше, докато го четях!А финалът ме изуми, не го очаквах и много се зарадвах!
    Това е страхотна поезия!Поздравления!
Предложения
: ??:??