Голотата на думите
Никога не оставям
нещата
неодизказани
и винаги
съм си патила.
Думите,
разсъблечени
от предпазливост,
вече не са ми приятели.
Изтървавам ги
като 5-годишни деца.
Очаровани,
че са на воля,
те се плъзват,
като по водна пързалка
и не мога
да ги догоня.
Или предизвикват съседите,
разхождайки се
наоколо
голи.
И минувачите.
А как нараняват
с ексхибиционизма си
моралистите!
А как привличат палачите ми!
Моля те,
загърни ме,
когато забравям
да пусна щорите,
докато приказваме!
Все пак
някои неща
не са за показване!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
