Голотата на думите
Никога не оставям
нещата
неодизказани
и винаги
съм си патила.
Думите,
разсъблечени
от предпазливост,
вече не са ми приятели.
Изтървавам ги
като 5-годишни деца.
Очаровани,
че са на воля,
те се плъзват,
като по водна пързалка
и не мога
да ги догоня.
Или предизвикват съседите,
разхождайки се
наоколо
голи.
И минувачите.
А как нараняват
с ексхибиционизма си
моралистите!
А как привличат палачите ми!
Моля те,
загърни ме,
когато забравям
да пусна щорите,
докато приказваме!
Все пак
някои неща
не са за показване!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
