Голямата нужда

Как газта да изпусне тази клета земя –

с дъх от кремълски устни или в щатска пръдня.

Все едно, ще мирише на хибридно гюбрè –

туй на всички езици не влияе добре.

Прословут глобализъм – няма данни къде,

по-добре е да лижем и кога туй да спре.

В свят глобално затоплен – без студена война –

даже малка запалка е фатална искра.

Енергиен лобизъм и оскъдно гурме

е коремна трактовка, че газта ни ще спре.

Тази липса на нужда, дефицитите в нас

водят повей от чужди аромати на газ.

В студ Европа ги диша. Щом затваря очи,

под носа ще мирише все на чуждо... Нали?

Меча в плуг изковахме на димящо поле...

С газа каска успяхме, да превърнем в гърне.