Голямата нужда
Как газта да изпусне тази клета земя –
с дъх от кремълски устни или в щатска пръдня.
Все едно, ще мирише на хибридно гюбрè –
туй на всички езици не влияе добре.
Прословут глобализъм – няма данни къде,
по-добре е да лижем и кога туй да спре.
В свят глобално затоплен – без студена война –
даже малка запалка е фатална искра.
Енергиен лобизъм и оскъдно гурме
е коремна трактовка, че газта ни ще спре.
Тази липса на нужда, дефицитите в нас
водят повей от чужди аромати на газ.
В студ Европа ги диша. Щом затваря очи,
под носа ще мирише все на чуждо... Нали?
Меча в плуг изковахме на димящо поле...
С газа каска успяхме, да превърнем в гърне.
© Борис Борисов Всички права запазени