Mar 20, 2022, 7:08 PM

Голямата нужда

  Poetry » Civic
974 1 0

Голямата нужда

 

Как газта да изпусне тази клета земя –

с дъх от кремълски устни или в щатска пръдня.

 

Все едно, ще мирише на хибридно гюбрè –

туй на всички езици не влияе добре.

 

Прословут глобализъм – няма данни къде,

по-добре е да лижем и кога туй да спре.

 

В свят глобално затоплен – без студена война –

даже малка запалка е фатална искра.

 

Енергиен лобизъм и оскъдно гурме

е коремна трактовка, че газта ни ще спре.

 

Тази липса на нужда, дефицитите в нас

водят повей от чужди аромати на газ.

 

В студ Европа ги диша. Щом затваря очи,

под носа ще мирише все на чуждо... Нали?

 

Меча в плуг изковахме на димящо поле...

С газа каска успяхме, да превърнем в гърне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...