12 mar 2008, 20:00

Голямото плюскане

  Poesía » Civil
1.7K 0 21

Голямото плюскане

 

 

 

"Голямото плюскане" (La grande abbuffata) - 1973 год.

Има такъв филм... ВЕЛИКОЛЕПЕН!!!

Марчело Мастрояни, Уго Тоняци, Мишел Пиколи и Филип Ноаре

оттегчени от живота, се затварят в една къща с една единствена цел!... Да умрат от преяждане! Невероятна плесница е този филм! Гледайте го, ако можете... Поздрави на всички!

 

 

В къщата на нашто оттегчение

пируваме, отхвърлили света...

Търбусите си тъпчем във забвение

и търсиме все повече храна...

 

 

 

Но все е малко... Чакаме за още...

Със алчен поглед залците броим...

А във душите ни отдавна нощ е!

Преяждането пречи да заспим...

 

 

 

Разтваряме си само сетивата

в търсене на оня див нагон...

И на прелюбодействието в кревата

намираме единствено подслон...

 

 

От себични страсти заслепени,

тъжната си участ не разбираме...

Сърцата са докрай изпепелени!!!

И преяли със "живот" - умираме...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замисли ме! Невероятно пишеш!
  • А бе.... "ядене" му е майката
  • Интересно хрумване ,Вълчо!
    Да се чуди човек ,за какво са готови да умрат някои хора..
  • Голямо плюскане!При Валентино има шведска маса,а аз съм на диета.Ужас!
    Точно сега ли намерих.
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Дано повече хора четат стиховете ти!В тях всеки,сигурен съм,може да види част от своя живот,а също така и другата част,която му предстои да изживее.И най-важното-да си извади поука!Затова всеки коментар под твой стих би трябвало да започва с - Благодаря ти,Вълчо...
  • Оригинален и неповторим си както винаги!Искрени поздрави и от мен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...