12 мар. 2008 г., 20:00

Голямото плюскане

1.7K 0 21

Голямото плюскане

 

 

 

"Голямото плюскане" (La grande abbuffata) - 1973 год.

Има такъв филм... ВЕЛИКОЛЕПЕН!!!

Марчело Мастрояни, Уго Тоняци, Мишел Пиколи и Филип Ноаре

оттегчени от живота, се затварят в една къща с една единствена цел!... Да умрат от преяждане! Невероятна плесница е този филм! Гледайте го, ако можете... Поздрави на всички!

 

 

В къщата на нашто оттегчение

пируваме, отхвърлили света...

Търбусите си тъпчем във забвение

и търсиме все повече храна...

 

 

 

Но все е малко... Чакаме за още...

Със алчен поглед залците броим...

А във душите ни отдавна нощ е!

Преяждането пречи да заспим...

 

 

 

Разтваряме си само сетивата

в търсене на оня див нагон...

И на прелюбодействието в кревата

намираме единствено подслон...

 

 

От себични страсти заслепени,

тъжната си участ не разбираме...

Сърцата са докрай изпепелени!!!

И преяли със "живот" - умираме...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Замисли ме! Невероятно пишеш!
  • А бе.... "ядене" му е майката
  • Интересно хрумване ,Вълчо!
    Да се чуди човек ,за какво са готови да умрат някои хора..
  • Голямо плюскане!При Валентино има шведска маса,а аз съм на диета.Ужас!
    Точно сега ли намерих.
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Дано повече хора четат стиховете ти!В тях всеки,сигурен съм,може да види част от своя живот,а също така и другата част,която му предстои да изживее.И най-важното-да си извади поука!Затова всеки коментар под твой стих би трябвало да започва с - Благодаря ти,Вълчо...
  • Оригинален и неповторим си както винаги!Искрени поздрави и от мен!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...