20 nov 2010, 20:55

Гора

  Poesía » Otra
895 0 26

Гора

 

Тази стара гора с разностволи дървета.
Път, чието подземно начало е корена,
най-отвесният мост - от пръстта до небето -
друм за живия сок, който плъзва нагоре.

Бързо раснеш дърво - светлината не стига.

Кой забучил е слънцето толкоз високо?
Твоят тъничък връх все на пръсти се вдига,
без да мисли, че има и други посоки...

А гората притиска отвсякъде ствола

и в кората ти - сит е заспал дървояда.
Потърпи - бръснещ смерч ще се спусне надолу,
ще прекърши върха, ще се втурнат все млади

твоите бъдещи клони, ще блъскат гората,
ще потръпне от смях бедното ти подножие...

Неуверени стъпки приближават отнякъде -

днес синът на дърваря прохожда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...