20 nov 2010, 20:55

Гора

  Poesía » Otra
899 0 26

Гора

 

Тази стара гора с разностволи дървета.
Път, чието подземно начало е корена,
най-отвесният мост - от пръстта до небето -
друм за живия сок, който плъзва нагоре.

Бързо раснеш дърво - светлината не стига.

Кой забучил е слънцето толкоз високо?
Твоят тъничък връх все на пръсти се вдига,
без да мисли, че има и други посоки...

А гората притиска отвсякъде ствола

и в кората ти - сит е заспал дървояда.
Потърпи - бръснещ смерч ще се спусне надолу,
ще прекърши върха, ще се втурнат все млади

твоите бъдещи клони, ще блъскат гората,
ще потръпне от смях бедното ти подножие...

Неуверени стъпки приближават отнякъде -

днес синът на дърваря прохожда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...