Nov 20, 2010, 8:55 PM

Гора

  Poetry » Other
894 0 26

Гора

 

Тази стара гора с разностволи дървета.
Път, чието подземно начало е корена,
най-отвесният мост - от пръстта до небето -
друм за живия сок, който плъзва нагоре.

Бързо раснеш дърво - светлината не стига.

Кой забучил е слънцето толкоз високо?
Твоят тъничък връх все на пръсти се вдига,
без да мисли, че има и други посоки...

А гората притиска отвсякъде ствола

и в кората ти - сит е заспал дървояда.
Потърпи - бръснещ смерч ще се спусне надолу,
ще прекърши върха, ще се втурнат все млади

твоите бъдещи клони, ще блъскат гората,
ще потръпне от смях бедното ти подножие...

Неуверени стъпки приближават отнякъде -

днес синът на дърваря прохожда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...