20 нояб. 2010 г., 20:55

Гора

897 0 26

Гора

 

Тази стара гора с разностволи дървета.
Път, чието подземно начало е корена,
най-отвесният мост - от пръстта до небето -
друм за живия сок, който плъзва нагоре.

Бързо раснеш дърво - светлината не стига.

Кой забучил е слънцето толкоз високо?
Твоят тъничък връх все на пръсти се вдига,
без да мисли, че има и други посоки...

А гората притиска отвсякъде ствола

и в кората ти - сит е заспал дървояда.
Потърпи - бръснещ смерч ще се спусне надолу,
ще прекърши върха, ще се втурнат все млади

твоите бъдещи клони, ще блъскат гората,
ще потръпне от смях бедното ти подножие...

Неуверени стъпки приближават отнякъде -

днес синът на дърваря прохожда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...