Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри
и разискри цветовете.
По пътеката дори
златолиста святост свети.
Колко още ще вървя
в тишината ѝ премъдра?
Днес отронени пера
с пируети я накъдрят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.