Гора
Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри
и разискри цветовете.
По пътеката дори
златолиста святост свети.
Колко още ще вървя
в тишината ѝ премъдра?
Днес отронени пера
с пируети я накъдрят.
Шепнат удивени пак
стиховете неизпети:
"Иде,иде зноен сняг!
В него минзухари светят..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
