1 ene 2024, 18:02

Гората на безутешните елени 

  Poesía » De amor
236 3 3
ГОРАТА НА БЕЗУТЕШНИТЕ ЕЛЕНИ
През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.
На очите ми падна мъгла.
Ветровете избухнаха остри.
Даже въздухът взе да люти.
И изскърцаха моите кости
като панти на стари врати.
И разпуснах тогава юмруци.
И задишах със пълни гърди.
И изтръгнах от себе си звуци, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??