Гората на безутешните елени
ГОРАТА НА БЕЗУТЕШНИТЕ ЕЛЕНИ
През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.
На очите ми падна мъгла.
Ветровете избухнаха остри.
Даже въздухът взе да люти.
И изскърцаха моите кости
като панти на стари врати.
И разпуснах тогава юмруци.
И задишах със пълни гърди.
И изтръгнах от себе си звуци,
непонятни за мене преди.
И забравих за нощите зимни.
Чух и своя най-истински смях.
И ти пеех не песни, а химни –
като ангел небесен ти пях.
А когато ти каза: – Води ме! –
бях готов покрай теб да умра.
И нарекох на твоето име
всяко цвете във тази гора.
После ти си отиде от мене.
И реват всяка нощ, всеки ден,
и се бият в тревите зелени
безутешни – елените в мен.
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красив химн на любовта!
-
Белег
Животът не е написан на книга,
за радост се случва със нас всеки ден.
Дали ще е волна песен на авлига,
или ще е болка на ранен елен.
И кармата ни съди, награждава,
но сляпа е за чувствата във нас.
Съдбата ни издига, унизява,
и води ни към сетния ни час.
Човекът има ли право на избор,
или се лута от тръне на глог?
Желаем да чуем безспорната истина,
но нея я знае сал срогият Бог.
Животът захвърля ни в разни посоки
да търсим своите ближни души.
За жалост обаче изтича ни срока
че времето бързо телата руши.
Животът не е написан на книга,
ковеме го ние по скалния път.
Смъртта неизбежно нейде ни настига,
така е откакто върти се светът.
Когато погледна смъртта във очите
искам да зная за какво живях,
Дали аз със спомени пълнех си дните,
или се изнизваха докато спях?
Животът ми не е написан на книга,
но имам си скътана малка мечта
Моята песен на волна авлига
да остави белег на вечността -
Неподражаем!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
