Огън в сърцето, в душата - неволи,
светът е изпълнен с горчиви сълзи.
Ти си далече от мене - защо ли?
Защо ли раздялата толкова боли...
Нощем звезди ли за тебе не свалях,
романтика, свещи, любовни игри,
или, обичам те, малко повтарях,
или розите в букета бяха без бодли?
Сутрин огън ли не ти наклаждах,
в студените зимни и ледени дни,
или достатъчно не ти угаждах,
кажи ми какво нередно в това откри?
Ето че сам съм на старата маса.
Я да погледна! Да - свеща си гори.
Наздраве! - вдигам винената чаша,
ще пия напук, съдба, че ти ни раздели.
© Иван Бодуров Todos los derechos reservados