Огън в сърцето, в душата - неволи,

светът е изпълнен с горчиви сълзи.

Ти си далече от мене - защо ли?

Защо ли раздялата толкова боли...

Нощем звезди ли за тебе не свалях,

романтика, свещи, любовни игри,

или, обичам те, малко повтарях,

или розите в букета бяха без бодли?

Сутрин огън ли не ти наклаждах,

в студените зимни и ледени дни,

или достатъчно не ти угаждах,

кажи ми какво нередно в това откри?

Ето че сам съм на старата маса.

Я да погледна! Да - свеща си гори.

Наздраве! - вдигам винената чаша,

ще пия напук, съдба, че ти ни раздели.