3 sept 2007, 9:29

Горчиви сълзи

  Poesía
1.6K 0 2
Тя седи обляна във сълзи в тъмнината на нощта,
но дали от радост или от тъга?
Любов! Тя мечтае за малко любов
във живота и тъй суров.
Тя мечтае за капка нежност,
потънала в безкрайна безнадежност.
Тя мечтае за топлия лъч от светлина,
пратен да убие в сърцето онази самота,
която я преследва като сянка навън и у дома.
Тя мечтае пак да гори в прегръдката на своя любим
и той да е отново същия, сияещ от радост, несравним.
А друг чука на вратата,
друг желае да и даде нещата,
за които мечтае тя самата,
за нея ще се пребори със самотата,
на нея ще дари цялата си любов,
океан от нежност, милувки и целия си живот.
Сега тя не може това да оцени,
защото капят горчиви сълзи от нейните очи.
Но когато слънцето отново изгрее и тя осъзнае,
че всъщност не за своя любим мечтае,
дали ще е още на вратата онова момче,
което за нея бе готово всичко да даде?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...