3.09.2007 г., 9:29

Горчиви сълзи

1.6K 0 2
Тя седи обляна във сълзи в тъмнината на нощта,
но дали от радост или от тъга?
Любов! Тя мечтае за малко любов
във живота и тъй суров.
Тя мечтае за капка нежност,
потънала в безкрайна безнадежност.
Тя мечтае за топлия лъч от светлина,
пратен да убие в сърцето онази самота,
която я преследва като сянка навън и у дома.
Тя мечтае пак да гори в прегръдката на своя любим
и той да е отново същия, сияещ от радост, несравним.
А друг чука на вратата,
друг желае да и даде нещата,
за които мечтае тя самата,
за нея ще се пребори със самотата,
на нея ще дари цялата си любов,
океан от нежност, милувки и целия си живот.
Сега тя не може това да оцени,
защото капят горчиви сълзи от нейните очи.
Но когато слънцето отново изгрее и тя осъзнае,
че всъщност не за своя любим мечтае,
дали ще е още на вратата онова момче,
което за нея бе готово всичко да даде?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...