3 сент. 2007 г., 09:29

Горчиви сълзи

1.6K 0 2
Тя седи обляна във сълзи в тъмнината на нощта,
но дали от радост или от тъга?
Любов! Тя мечтае за малко любов
във живота и тъй суров.
Тя мечтае за капка нежност,
потънала в безкрайна безнадежност.
Тя мечтае за топлия лъч от светлина,
пратен да убие в сърцето онази самота,
която я преследва като сянка навън и у дома.
Тя мечтае пак да гори в прегръдката на своя любим
и той да е отново същия, сияещ от радост, несравним.
А друг чука на вратата,
друг желае да и даде нещата,
за които мечтае тя самата,
за нея ще се пребори със самотата,
на нея ще дари цялата си любов,
океан от нежност, милувки и целия си живот.
Сега тя не може това да оцени,
защото капят горчиви сълзи от нейните очи.
Но когато слънцето отново изгрее и тя осъзнае,
че всъщност не за своя любим мечтае,
дали ще е още на вратата онова момче,
което за нея бе готово всичко да даде?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...