23 jun 2014, 0:09

Горчиви усмивки

690 0 3

  Най-непоносимата любов е тази, която нямаш към себе си...

 

Понякога животът е игра,

в която търсим липсващи парченца

и ровим в мислите на нашата съдба

и бързаме, да изпреварим себе си...

 

Безшумно влюбване в една мечта,

неумолимо води до страдание,

понякога в живота е така -

не винаги във даването - получаваме.

 

Когато си на дъното и си далеч,

недей да искаш глътка въздух,

по-лесно ще е да се предадеш,

по-лесно ще е да ме пуснеш.

 

Когато те предават многократно,

преставаш да си вярваш в чувствата,

усмихваш се, а после - страдаш,

и вярата отново е изгубена...

 

Когато те е страх да те обичат,

избягай, докато не стане късно,

измисли си хиляди причини...

Всичко е наред, но не за дълго...

 

Как силна е заблудата човешка,

че може да изпита щастие,

и колко малко винаги е нужно

някой да ти стане недостатъчен...

 

Когато търсиш грешките във другите,

и не можеш да надмогнеш себе си,

бягай, но преди да съм се влюбила

и преди да съм те пуснала в сърцето си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...