Jun 23, 2014, 12:09 AM

Горчиви усмивки

  Poetry » Love
694 0 3

  Най-непоносимата любов е тази, която нямаш към себе си...

 

Понякога животът е игра,

в която търсим липсващи парченца

и ровим в мислите на нашата съдба

и бързаме, да изпреварим себе си...

 

Безшумно влюбване в една мечта,

неумолимо води до страдание,

понякога в живота е така -

не винаги във даването - получаваме.

 

Когато си на дъното и си далеч,

недей да искаш глътка въздух,

по-лесно ще е да се предадеш,

по-лесно ще е да ме пуснеш.

 

Когато те предават многократно,

преставаш да си вярваш в чувствата,

усмихваш се, а после - страдаш,

и вярата отново е изгубена...

 

Когато те е страх да те обичат,

избягай, докато не стане късно,

измисли си хиляди причини...

Всичко е наред, но не за дълго...

 

Как силна е заблудата човешка,

че може да изпита щастие,

и колко малко винаги е нужно

някой да ти стане недостатъчен...

 

Когато търсиш грешките във другите,

и не можеш да надмогнеш себе си,

бягай, но преди да съм се влюбила

и преди да съм те пуснала в сърцето си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...