Горчиво кафе

1 feb 2018, 10:04

Poesía » De amor

456 7 9

Аз не прогоних твойта самота.
И дните се стопиха в сива пепел.
И пътят между нас е див сега,
в стотици грешки и лъжи оплетен.

А чувството, че пак се провалих
дори и за момент не ме напуска.
Във сънищата влиза и мълчи.
Стои до мен с кафето на закуска.

Дори не мога да се извиня.
Дори не мога да се оправдая.
Изчезнал си в един различен свят,
където сякаш място вече нямам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-02-02T09:24:37+02:00

Изстрадано!
бялатишина

2018-02-01T23:48:07+02:00

Благодаря ❤️
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-02-01T23:31:32+02:00

Много истински стих!
yotovava (Валентина Йотова)

2018-02-01T12:07:26+02:00

ПРЕКРАСНО!
Diskordia (Ивалина Петкова)

2018-02-01T11:52:04+02:00

Страхотен стих! До болка позната ми е тази горчивина, уви!
Веси_Еси (Еси)

2018-02-01T11:45:32+02:00

Осезаемо въздействащ стих! Поздравления!
asizi (Nina Toshich)

2018-02-01T10:57:41+02:00

Прекрасно ...от дъното на душата....В любими!
RainaVakova

2018-02-01T10:08:31+02:00

Трудно е да прогониш самотата от някого, ако той предпочита присъствието й повече от присъствието ти....а от вината, която сами си вменяваме, никой не може да ни спаси...но пък всички тези размисли са толкова добре изразени в стиха ти....че горчилката е осезаема. Пишеш страхотно!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-02-01T10:07:10+02:00

Наистина горчи това кафе! Поздрав за тази творба!