1.02.2018 г., 10:04

Горчиво кафе

585 7 9

Аз не прогоних твойта самота.
И дните се стопиха в сива пепел.
И пътят между нас е див сега,
в стотици грешки и лъжи оплетен. 

 

А чувството, че пак се провалих
дори и за момент не ме напуска.
Във сънищата влиза и мълчи.
Стои до мен с кафето на закуска.

 

Дори не мога да се извиня.
Дори не мога да се оправдая.
Изчезнал си в един различен свят,
където сякаш място вече нямам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...