22 ago 2009, 22:40

Горчиво кафе

894 0 2

Терасата, надвиснала над плажа,

пустее днес под ярките лъчи,

макар и слънчев - тъжен е пейзажът,

а пък кафето някакси горчи...

И вятърът, притихнал, не нашепва

напевно на вълните, а мълчи;

спокоен днес е въздухът, не трепва

и музика далечна не звучи.

Туристите бунгалото заключват -

напускат вече този морски рай,

последен ден - почивката приключва,

а лятото върви към своя край.

И август свърши, сякаш разпиля се,

изплъзна се от моите ръце -

остана само празната тераса

и чашата с горчивото кафе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласна съм, хубаво си го нарисувала Харесва ми!
  • Така е, всичко си има край. Но лятото винаги се завръща, нали!
    Много хубаво си го нарисувала! ПОЗДРАВИ!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...