21 feb 2008, 7:44

Гордост

  Poesía » Otra
764 0 3
 

ГОРДОСТ

 

Кратък живот, пълен с празни илюзии.

Цирков спектакъл е станал светът.

Крием мислите с думи, виним лъжците.

Мразим някой, а тръгваме с него на път.

 

В лабиринта - живот, без посока се лутаме,

А нагазим ли в преспи - някой виним.

С неудачници жалката слава  поделяме

и от птиците май по-високо летим.

 

Щом във нужда изпаднем - търсим приятели

да пробият тунел във висока скала.

През тунела по-бързо успеха да стигнем,

че успехът е слава с висока цена.

 

Отегчени от толкова много приятели,

търсим броня за своите слаби места.

Самотата с усмивка се мъчим да скрием.

Да сме хора ни пречи май гордостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек, погледнах ти профила, защото не исках да те обиждам, ако си 15-годишен метълм например...

    Но 10 стихосбирки? Този стих е откровено бездарен, честна дума. Не ми се сърди, не го казвам с лошо чувство, наистина се надявам това да е най-нещастния ти стих. А тези дами, коментирали преди мен... бих ги попитал дали харесват поезията на Мишо Шамара. И тя е много силна...
  • Много истински и силен стих!Финала е покъртителен!Браво!
  • Много, много ми хареса! Макар че точно гордостта, според мен, ни прави хора (правя разлика между "гордост" и " горделивост", но това е мое мнение.
    Стихът ти е прекрасен! Горчиви истини отразяваш!
    Поздравления, Иване!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...