21 feb 2008, 7:44

Гордост

  Poesía » Otra
765 0 3
 

ГОРДОСТ

 

Кратък живот, пълен с празни илюзии.

Цирков спектакъл е станал светът.

Крием мислите с думи, виним лъжците.

Мразим някой, а тръгваме с него на път.

 

В лабиринта - живот, без посока се лутаме,

А нагазим ли в преспи - някой виним.

С неудачници жалката слава  поделяме

и от птиците май по-високо летим.

 

Щом във нужда изпаднем - търсим приятели

да пробият тунел във висока скала.

През тунела по-бързо успеха да стигнем,

че успехът е слава с висока цена.

 

Отегчени от толкова много приятели,

търсим броня за своите слаби места.

Самотата с усмивка се мъчим да скрием.

Да сме хора ни пречи май гордостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек, погледнах ти профила, защото не исках да те обиждам, ако си 15-годишен метълм например...

    Но 10 стихосбирки? Този стих е откровено бездарен, честна дума. Не ми се сърди, не го казвам с лошо чувство, наистина се надявам това да е най-нещастния ти стих. А тези дами, коментирали преди мен... бих ги попитал дали харесват поезията на Мишо Шамара. И тя е много силна...
  • Много истински и силен стих!Финала е покъртителен!Браво!
  • Много, много ми хареса! Макар че точно гордостта, според мен, ни прави хора (правя разлика между "гордост" и " горделивост", но това е мое мнение.
    Стихът ти е прекрасен! Горчиви истини отразяваш!
    Поздравления, Иване!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...