Feb 21, 2008, 7:44 AM

Гордост

  Poetry » Other
760 0 3
 

ГОРДОСТ

 

Кратък живот, пълен с празни илюзии.

Цирков спектакъл е станал светът.

Крием мислите с думи, виним лъжците.

Мразим някой, а тръгваме с него на път.

 

В лабиринта - живот, без посока се лутаме,

А нагазим ли в преспи - някой виним.

С неудачници жалката слава  поделяме

и от птиците май по-високо летим.

 

Щом във нужда изпаднем - търсим приятели

да пробият тунел във висока скала.

През тунела по-бързо успеха да стигнем,

че успехът е слава с висока цена.

 

Отегчени от толкова много приятели,

търсим броня за своите слаби места.

Самотата с усмивка се мъчим да скрием.

Да сме хора ни пречи май гордостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човек, погледнах ти профила, защото не исках да те обиждам, ако си 15-годишен метълм например...

    Но 10 стихосбирки? Този стих е откровено бездарен, честна дума. Не ми се сърди, не го казвам с лошо чувство, наистина се надявам това да е най-нещастния ти стих. А тези дами, коментирали преди мен... бих ги попитал дали харесват поезията на Мишо Шамара. И тя е много силна...
  • Много истински и силен стих!Финала е покъртителен!Браво!
  • Много, много ми хареса! Макар че точно гордостта, според мен, ни прави хора (правя разлика между "гордост" и " горделивост", но това е мое мнение.
    Стихът ти е прекрасен! Горчиви истини отразяваш!
    Поздравления, Иване!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...