21.02.2008 г., 7:44

Гордост

762 0 3
 

ГОРДОСТ

 

Кратък живот, пълен с празни илюзии.

Цирков спектакъл е станал светът.

Крием мислите с думи, виним лъжците.

Мразим някой, а тръгваме с него на път.

 

В лабиринта - живот, без посока се лутаме,

А нагазим ли в преспи - някой виним.

С неудачници жалката слава  поделяме

и от птиците май по-високо летим.

 

Щом във нужда изпаднем - търсим приятели

да пробият тунел във висока скала.

През тунела по-бързо успеха да стигнем,

че успехът е слава с висока цена.

 

Отегчени от толкова много приятели,

търсим броня за своите слаби места.

Самотата с усмивка се мъчим да скрием.

Да сме хора ни пречи май гордостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек, погледнах ти профила, защото не исках да те обиждам, ако си 15-годишен метълм например...

    Но 10 стихосбирки? Този стих е откровено бездарен, честна дума. Не ми се сърди, не го казвам с лошо чувство, наистина се надявам това да е най-нещастния ти стих. А тези дами, коментирали преди мен... бих ги попитал дали харесват поезията на Мишо Шамара. И тя е много силна...
  • Много истински и силен стих!Финала е покъртителен!Браво!
  • Много, много ми хареса! Макар че точно гордостта, според мен, ни прави хора (правя разлика между "гордост" и " горделивост", но това е мое мнение.
    Стихът ти е прекрасен! Горчиви истини отразяваш!
    Поздравления, Иване!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....