Гордост
ГОРДОСТ
Кратък живот, пълен с празни илюзии.
Цирков спектакъл е станал светът.
Крием мислите с думи, виним лъжците.
Мразим някой, а тръгваме с него на път.
В лабиринта - живот, без посока се лутаме,
А нагазим ли в преспи - някой виним.
С неудачници жалката слава поделяме
и от птиците май по-високо летим.
Щом във нужда изпаднем - търсим приятели
да пробият тунел във висока скала.
През тунела по-бързо успеха да стигнем,
че успехът е слава с висока цена.
Отегчени от толкова много приятели,
търсим броня за своите слаби места.
Самотата с усмивка се мъчим да скрием.
Да сме хора ни пречи май гордостта.
© Иван Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много истински и силен стих!Финала е покъртителен!Браво!
-
Много, много ми хареса! Макар че точно гордостта, според мен, ни прави хора (правя разлика между "гордост" и " горделивост"
, но това е мое мнение.
Стихът ти е прекрасен! Горчиви истини отразяваш!
Поздравления, Иване!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но 10 стихосбирки? Този стих е откровено бездарен, честна дума. Не ми се сърди, не го казвам с лошо чувство, наистина се надявам това да е най-нещастния ти стих. А тези дами, коментирали преди мен... бих ги попитал дали харесват поезията на Мишо Шамара. И тя е много силна...