11 nov 2008, 11:54

Горе в светлината 

  Poesía » Del paisaje
799 0 2

Бяла тишина, сутрешна мъгла,

събудила в цветовете тъга, 

вечер тъма, любовна красота,

сутрешна мъгла, родена от тъма.

 

Сутрешният хлад, слънчевият глад,

природата тъжи, есента сълзи.

Зимата е като спомен топъл,

Пролетта студен е вопъл.

 

В дробовете си усещам младост,

зеленото листо, на синьото небе,

донесли в мене радост,

вечер носят, сенки жалост.

 

Възвишава се високо,

нaлиза в мене на дълбоко,

Съзадава дни еднакви,

създава емоциите, малки...

 

 

© Атанас Къшев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??