Бяла тишина, сутрешна мъгла,
събудила в цветовете тъга,
вечер тъма, любовна красота,
сутрешна мъгла, родена от тъма.
Сутрешният хлад, слънчевият глад,
природата тъжи, есента сълзи.
Зимата е като спомен топъл,
Пролетта студен е вопъл.
В дробовете си усещам младост,
зеленото листо, на синьото небе,
донесли в мене радост,
вечер носят, сенки жалост.
Възвишава се високо,
нaлиза в мене на дълбоко,
Съзадава дни еднакви,
създава емоциите, малки...
© Атанас Къшев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
