Горе в светлината
Бяла тишина, сутрешна мъгла,
събудила в цветовете тъга,
вечер тъма, любовна красота,
сутрешна мъгла, родена от тъма.
Сутрешният хлад, слънчевият глад,
природата тъжи, есента сълзи.
Зимата е като спомен топъл,
Пролетта студен е вопъл.
В дробовете си усещам младост,
зеленото листо, на синьото небе,
донесли в мене радост,
вечер носят, сенки жалост.
Възвишава се високо,
нaлиза в мене на дълбоко,
Съзадава дни еднакви,
създава емоциите, малки...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Къшев Все права защищены
