12 oct 2013, 15:54  

Гореща зима

  Poesía
873 0 1

Гореща зима

 

Зимата студена е през мойте очи,

 с нетърпение чакам лятото да я заличи,

да не остане спомен, че била е тук, сред нас,

защото по-студено става с всеки час.

 

С клюмнали глави, по пътя 

хората унесени вървят,

измокрени до кости,

с нетърпение чакат да се приберат.

 

Сладък сън напира във сърцата,

навън сега е топло и разцъфват се цветята,

но уви, сънят прекрасен прекъснат е от студ,

печките изгаснали са и в нас напира смут.

 

С нетърпение чакам лятото да се прибере,

да разтопи моето ледено сърце,

да не бъде вече студ и сняг,

а цветята да ни се усмихват пак и пак.

 

Искам всеки да е усмихнат

 и щастлив да бъде,

нека със зимата лошото да си отиде

и късметът през лятото да иде...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, ти пък! Не можа ли да ти хрумне по-яко заглавие? Знаеш ли колко повече хора ще го прочетат, ако бе "Гореща зима" Успех!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...