Oct 12, 2013, 3:54 PM  

Гореща зима

  Poetry
860 0 1

Гореща зима

 

Зимата студена е през мойте очи,

 с нетърпение чакам лятото да я заличи,

да не остане спомен, че била е тук, сред нас,

защото по-студено става с всеки час.

 

С клюмнали глави, по пътя 

хората унесени вървят,

измокрени до кости,

с нетърпение чакат да се приберат.

 

Сладък сън напира във сърцата,

навън сега е топло и разцъфват се цветята,

но уви, сънят прекрасен прекъснат е от студ,

печките изгаснали са и в нас напира смут.

 

С нетърпение чакам лятото да се прибере,

да разтопи моето ледено сърце,

да не бъде вече студ и сняг,

а цветята да ни се усмихват пак и пак.

 

Искам всеки да е усмихнат

 и щастлив да бъде,

нека със зимата лошото да си отиде

и късметът през лятото да иде...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, ти пък! Не можа ли да ти хрумне по-яко заглавие? Знаеш ли колко повече хора ще го прочетат, ако бе "Гореща зима" Успех!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...