19 abr 2017, 11:31

Горещи усмивки от ада 

  Poesía » De humor
350 0 4

Obra no adecuada para menores de 18 años

Събудих се в казана адов.
Викам си: егаси ваната,
огледах се за гелче... нещо
и какво да видя – отстрани стоеше
черният ми дроб,
с усмивка на уста стискаше един тризъбец.
Казва:
падна ли ми ти сега, пияницо,
обречен си... обречен си, нещастнико.

Компания му бяха бъбречетата ми,
обляни в пот.
Жлъчката видях отчаяна,
беше пълна тя със
камъни.
Бившата изгора там съзрях,
потъркваше ръце доволно,
обляна в смях.
Членът ми – увехнал, също беше там,
гледаше ме смръщен,
недоволно.

Имаше и други дами, 
от бурни младини познати.
Периферно тъщата видях,
поех последен дъх

и бавно потопих се в огъня....

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • àка главицата ми болна .. сърби ме мозъчето шантаво,но нали и такива като мен трябва да ги има
    Благодаря за оценката Илиева.
  • Направо ме втрещи, в положителният смисъл .Супер шантаво е, сигурно, затова ми хареса така. Поздрав!
  • Определено ме довърши тъщата прав си Хари :D
  • Тъщата те е довършила,ясно!!!
Propuestas
: ??:??