19 апр. 2017 г., 11:31

Горещи усмивки от ада

580 0 4

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Събудих се в казана адов.
Викам си: егаси ваната,
огледах се за гелче... нещо
и какво да видя – отстрани стоеше
черният ми дроб,
с усмивка на уста стискаше един тризъбец.
Казва:
падна ли ми ти сега, пияницо,
обречен си... обречен си, нещастнико.

Компания му бяха бъбречетата ми,
обляни в пот.
Жлъчката видях отчаяна,
беше пълна тя със
камъни.
Бившата изгора там съзрях,
потъркваше ръце доволно,
обляна в смях.
Членът ми – увехнал, също беше там,
гледаше ме смръщен,
недоволно.

Имаше и други дами, 
от бурни младини познати.
Периферно тъщата видях,
поех последен дъх

и бавно потопих се в огъня....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • àка главицата ми болна .. сърби ме мозъчето шантаво,но нали и такива като мен трябва да ги има
    Благодаря за оценката Илиева.
  • Направо ме втрещи, в положителният смисъл .Супер шантаво е, сигурно, затова ми хареса така. Поздрав!
  • Определено ме довърши тъщата прав си Хари :D
  • Тъщата те е довършила,ясно!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...