30 may 2017, 15:48  

Горещо пладне*

1.7K 3 12

Чевръсти скакалци в най-буйните треви

играят си на „прескочи-кобила“.

Кълвач почуква, неуморните пчели

най-ароматните цветя откриват...

 

А тромав бръмбар със „еленови рога”**

като булдозер из пръстта се движи...

Спи водно конче над смълчаната вода,

и сойката без отдих каканиже...

 

А диви гълъби  над старата гора

във сянката на клоните се сбират...

Скорци, разбудени от техните крила,

единодушно бурно протестират...

 

Преваля пладне. И в очакване на хлад

във сенките поляга тишината...

Пладнуват птиците и зверовете спят...

Приспивна песен шепне им гората...

 

** - бръмбар-рогач

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ирина, Албена и Алекс, благодаря ви за добрите думи!...
  • Много ме изненада с тоя стих, Р..! Не си спомням да бях чела нещо подобно от теб! Няма и едно банално редче в целия стих, красиво е, оригинално е, звучно е! Исках да подчертая един куплет, но всички са прекрасни! Спомних си колко бръмбъри рогачи хващахме за да ги гледаме и да им се наслаждаваме, даже ги вързвахме на конец да ходят зад нас ) Много са красиви! Радвам ти се, да знаеш
  • Такова спокойствие излъчва стихът ти,Роберт,че ми навява спомени от детството,когато ."на живо"можех да видя такава картина....
  • Красиво си описал природата, Роби. Поздравления!
  • Привет и на теб, Василка!...Благодаря за вниманието!...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...