May 30, 2017, 3:48 PM  

Горещо пладне*

1.7K 3 12

Чевръсти скакалци в най-буйните треви

играят си на „прескочи-кобила“.

Кълвач почуква, неуморните пчели

най-ароматните цветя откриват...

 

А тромав бръмбар със „еленови рога”**

като булдозер из пръстта се движи...

Спи водно конче над смълчаната вода,

и сойката без отдих каканиже...

 

А диви гълъби  над старата гора

във сянката на клоните се сбират...

Скорци, разбудени от техните крила,

единодушно бурно протестират...

 

Преваля пладне. И в очакване на хлад

във сенките поляга тишината...

Пладнуват птиците и зверовете спят...

Приспивна песен шепне им гората...

 

** - бръмбар-рогач

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ирина, Албена и Алекс, благодаря ви за добрите думи!...
  • Много ме изненада с тоя стих, Р..! Не си спомням да бях чела нещо подобно от теб! Няма и едно банално редче в целия стих, красиво е, оригинално е, звучно е! Исках да подчертая един куплет, но всички са прекрасни! Спомних си колко бръмбъри рогачи хващахме за да ги гледаме и да им се наслаждаваме, даже ги вързвахме на конец да ходят зад нас ) Много са красиви! Радвам ти се, да знаеш
  • Такова спокойствие излъчва стихът ти,Роберт,че ми навява спомени от детството,когато ."на живо"можех да видя такава картина....
  • Красиво си описал природата, Роби. Поздравления!
  • Привет и на теб, Василка!...Благодаря за вниманието!...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...