30.05.2017 г., 15:48  

Горещо пладне*

1.7K 3 12

Чевръсти скакалци в най-буйните треви

играят си на „прескочи-кобила“.

Кълвач почуква, неуморните пчели

най-ароматните цветя откриват...

 

А тромав бръмбар със „еленови рога”**

като булдозер из пръстта се движи...

Спи водно конче над смълчаната вода,

и сойката без отдих каканиже...

 

А диви гълъби  над старата гора

във сянката на клоните се сбират...

Скорци, разбудени от техните крила,

единодушно бурно протестират...

 

Преваля пладне. И в очакване на хлад

във сенките поляга тишината...

Пладнуват птиците и зверовете спят...

Приспивна песен шепне им гората...

 

** - бръмбар-рогач

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ирина, Албена и Алекс, благодаря ви за добрите думи!...
  • Много ме изненада с тоя стих, Р..! Не си спомням да бях чела нещо подобно от теб! Няма и едно банално редче в целия стих, красиво е, оригинално е, звучно е! Исках да подчертая един куплет, но всички са прекрасни! Спомних си колко бръмбъри рогачи хващахме за да ги гледаме и да им се наслаждаваме, даже ги вързвахме на конец да ходят зад нас ) Много са красиви! Радвам ти се, да знаеш
  • Такова спокойствие излъчва стихът ти,Роберт,че ми навява спомени от детството,когато ."на живо"можех да видя такава картина....
  • Красиво си описал природата, Роби. Поздравления!
  • Привет и на теб, Василка!...Благодаря за вниманието!...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...