Понякога животът безпощаден
поставя ни излишни бариери,
но силни сме – не се предаваме
и казваме си „пътя ще намерим”
и търсим го, и бродим, скитаме,
недраги все – и без посока,
не спираме да искаме и питаме
и да гребем със пълни шепи от живота,
дори от глътките му тъй горчиви –
че някак си... присядат ни в сърцата.
Но тези глътки са за нас горивото,
захранващо мотора на душата.
© Александър Охрименко Todos los derechos reservados
невероятен си, Александър..
най-сърдечно..