Гориво за Душата
Понякога животът безпощаден
поставя ни излишни бариери,
но силни сме – не се предаваме
и казваме си „пътя ще намерим”
и търсим го, и бродим, скитаме,
недраги все – и без посока,
не спираме да искаме и питаме
и да гребем със пълни шепи от живота,
дори от глътките му тъй горчиви –
че някак си... присядат ни в сърцата.
Но тези глътки са за нас горивото,
захранващо мотора на душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Охрименко Всички права запазени
